ЕДНА ПОСОКА, МНОГО ВЪЗМОЖНОСТИ – ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2014-2020
I. Оперативна програма “ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ”
Предоставяне на фокусирана подкрепа на българските малки и средни предприятия /МСП/ за насърчаване изпълнението на мерки за енергийна ефективност с цел постигане на устойчив растеж и конкурентоспособност на българската икономика.
Приоритетна ос 3 “Енергийна и ресурсна ефективност”
Презентация на Процедура за подбор на проекти
BG16RFOP002-3.002 „Повишаване на енергийната ефективност в големи предприятия“
ЦЕЛ НА ПРОЦЕДУРАТА
Предоставяне на фокусирана подкрепа на големите предприятия в България за насърчаване изпълнението на мерки за енергийна ефективност с цел постигане на устойчив растеж и конкурентоспособност на българската икономика.
Приоритет на правителството на Република България е насърчаване на предприятията, за да пристъпят към инвестиции за повишаване на енергийната ефективност, което ще доведе до намаляване на разходите за производство на единица продукция, ще допринесе за въвеждане и развитие на екологосъобразни производства и повишаване на техния капацитет и на устойчивата им конкурентоспособност.
НАЧИН НА ПОДАВАНЕ НА ПРОЕКТНИТЕ ПРЕДЛОЖЕНИЯ/КОНЦЕПЦИИТЕ ЗА ПРОЕКТНИ ПРЕДЛОЖЕНИЯ
Подаването на проектното предложение по настоящата процедура се извършва по изцяло електронен път чрез попълване на уеб базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България (ИСУН 2020) единствено с използването на Квалифициран електронен подпис (КЕП), чрез модула „Е-кандидатстване“ на следния интернет адрес:https://eumis2020.government.bg.
Пълният пакет документи по процедурата (Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях) е публикуван на интернет адреса на оперативната програма: www.opcompetitiveness.bg, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове: www.eufunds.bg.
СРОК ЗА КАНДИДАТСТВАНЕ
Ще се прилага процедура на подбор на проекти с един краен срок за кандидатстване.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 17:30 часа на 19.05.2017 г.
ПРИЛОЖИМИЯТ РЕЖИМ НА ДЪРЖАВНА/МИНИМАЛНА ПОМОЩ е, както следва:
По Елемент А кандидатите по процедурата могат да избират между ЕДИН от приложимите режими на държавна помощ:
1) Регионална инвестиционна помощ съгласно чл. 13 и чл. 14 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове 107 и 108 от Договора (OB L 187/26.06.2014).
или
2) Инвестиционни помощи за мерки за повишаване на енергийната ефективност съгласно чл. 38 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014
По Елемент Б приложимият режим е помощ „de minimis“ съгласно Регламент (ЕС) № 1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013 г.
Процедурата за безвъзмездна финансова помощ се реализира с финансовата подкрепа на Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Проектите следва да се изпълняват на територията на Република България. Общият размер на безвъзмездната финансова помощ по процедурата е 97 791 500 лв. (50 000 000 евро).
ДОПУСТИМИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ СА СЛЕДНИТЕ ДЕЙНОСТИ:
Елемент А
- Придобиване на инвестиции за изпълнение на мерки, препоръчани в енергиен одит по образец („обследване за енергийна ефективност”), изготвен за целите на процедурата за подбор на проекти (с изключение на мерките, включени за изпълнение по елемент Б на настоящата процедура);
Енергийният одит следва да е извършен от лице, вписано в публичния регистър по чл. 60, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност. Контролът относно качеството на изготвените енергийни одити ще бъде извършван от компетентни външни лица, които ще притежават нужните умения и квалификация, за да оценяват тяхното съответствие. Посоченото ще бъде извършвано в рамките на процеса на оценка на проектните предложения.
Елемент Б
- Консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management Systems)/EN ISO 50001;
- Придобиване на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързан с и необходим за изпълнението на проекта;
- Извършване на СМР, пряко свързани с и необходими за въвеждане в експлоатация на активите, препоръчани в обследването за енергийна ефективност;
- Придобиване на инвестиции за изпълнение на мерки, препоръчани в обследването за енергийна ефективност, които не са заявени по Елемент А;
- Закупуване на материали, които са пряко свързани с изпълнението на енергийно ефективните мерки, препоръчани в обследването за енергийна ефективност и предвидени да бъдат реализирани по проекта (в рамките на Елемент А и/или Елемент Б на процедурата);
- Публичност и визуализация;
- Одит на проекта.
Кандидатите могат да задават допълнителни въпроси и да искат разяснения във връзка с документацията по процедурата до 3 седмици преди крайния срок за подаване на проектни предложения. Исканията за разяснения се задават само по електронната поща, посочена по-долу, като ясно се посочва наименованието на процедурата за подбор на проекти:
Адрес на електронна поща: energy_large@mi.government.bg
—
BG16RFOP002-3.001 „Енергийна ефективност за малките и средни предприятия“
Приоритетна ос 3 „Енергийна и ресурсна ефективност“, Инвестиционен приоритет 3.1 „Енергийни технологии и енергийна ефективност”, Специфична цел 3.1. “Намаляване на енергийната интензивност на икономиката”
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по
ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ИНОВАЦИИ И КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ“ 2014-2020
Управляващ орган на ОПИК 2014-2020 – Главна дирекция „Европейски фондове за конкурентоспособност”,
МИНИСТЕРСТВО НА ИКОНОМИКАТА
Придобиване на ДМА, ДНА, консултантски и помощни услуги в подкрепа на иновациите
Пълният пакет документи по процедурата (Условията за кандидатстване, Условията за изпълнение и приложенията към тях) е публикуван на интернет адреса на оперативната програма: www.opcompetitiveness.bg, както и на Единния информационен портал за обща информация за управлението на Европейските структурни и инвестиционни фондове: www.eufunds.bg.
Крайният срок за подаване на проектни предложения е 19.00 часа на 12.10.2016г.
Крайният срок за подаване на енергиен одит за разглеждане от АУЕР е 10.08.2016г.
По процедурата се предоставя безвъзмездно финансиране на МСП за инвестиции в машини, оборудване, СМР и дълготрайни нематериални активи, водещи до подобряване на енергийната ефективност на предприятието, както и на свързани с това специализирани консултантски услуги (енергиен одит за подготовката на проекта, внедряване и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт, и др. под.)
Общият размер на средствата по процедурата е 176 024 700 лв. (90 млн. евро). Разпределението на бюджета по категории предприятия (микро, малки и средни ) ще бъде конкретизирано на по-късен етап в Насоките за кандидатстване.
Размер на безвъзмездната помощ
- минимален размер: 50 000 лв.
- максимален размер: 1 500 000 лв.
Забележка: Безвъзмездната помощ по процедурата, заедно с получената или договорената от предприятието за последните седем години безвъзмездна финансова помощ по старата Оперативна програма „Конкурентоспособност 2007-2013“ и новата Оперативна програма „Иновации и конкурентоспособност 2014-2020“ към съответния краен срок за подаване на проектни предложения, не може да надвишава 2 500 000 (два милиона и петстотин хиляди) лева за микро и малки предприятия, съответно 5 000 000 (пет милиона) лева за средни предприятия.
Интензитетът на безвъзмездната помощ (процентът на безвъзмездно финансиране) за инвестициите в машини, оборудване и ДНА е диференциран съобразно избрания режим на държавна помощ за съответните дейности, вида на предприятието и мястото на изпълнение на проекта:
Категория на предприятието | Максимален процент безвъзмездна помощ за проекти (дейности)
извън Югозападния планов район* |
Максимален процент безвъзмездна помощ за проекти (дейности)
в Югозападния планов район |
|
Режим „Регионална инвестиционна помощ“ | |||
Микро и малки предприятия | 70 % | 45 % | |
Средни предприятия | 60 % | 35 % | |
Режим „Инвестиционна помощ за мерки за повишаване на енергийната ефективност“ | |||
Микро и малки предприятия | 65% | ||
Средни предприятия | 55% | ||
Режим „Минимална помощ“ (de minimis) | |||
Микро, малки и средни предприятия | 70 % | ||
* Югозападният планов район обхваща областите Благоевград, Кюстендил, Перник, Софийска и София-град
Допустимите кандидати следва да са:
- Търговци по смисъла на Търговския закон или Закона за кооперациите или са еквивалентно лице по смисъла на законодателството на държава-членка на Европейското икономическо пространство.
- Микро-, малко- или средно предприятие по см. на Закона за МСП
- Имат приключили минимум 3 финансови години (2013 г., 2014 г. и 2015 г.) към момента на откриване на процедурата.
- Да развиват основната дейност в следните сектори (допустими сектори):
- сектор B „Добивна промишленост”;
- сектор C „Преработваща промишленост”;
- сектор D „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива”;
Забележка: Недопустими за финансиране по режим „регионална инвестиционна помощ“ са кандидати с основна икономическа дейност или дейност, за която кандидатстват, попадаща в сектор D.
- сектор E „Доставяне на води; Канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване”;
- сектор F „Строителство“, съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД – 2008), с изключение на секторите, попадащи в секторните ограничения на Регламент на Комисията (ЕС) № 651/2014
Забележки:
- В рамките на настоящата процедура кандидатите могат да подадат само едно проектно предложение.
- Кандидати, които са задължени лица по смисъла на чл. 14, ал. 4 от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ), не могат да използват частта от енергийните спестявания, постигната със средства по ОПИК, за доказване изпълнението на определените им по чл. 18 от ЗЕЕ цели за енергийни спестявания.
ДОПУСТИМИ ПРОЕКТИ И ДЕЙНОСТИ
Допустими по настоящата процедура са проекти, включващи следните дейности:
Елемент А „Инвестиции“
- Инвестиции за изпълнение на мерки за енергийна ефективност, включени в обследване за енергийна ефективност, извършено от лица, вписани в регистъра по чл. 60, ал. 1 от ЗЕЕ;
и
- ВСЯКА от предвидените за изпълнение дейности по Елемент А следва да е с потвърден ефект енергийни спестявания от минимум 5% за съответната мярка съгласно обследването за енергийна ефективност;
ВАЖНО: В случай че мерките включват системи за отопление и охлаждане и/или производство на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, допустими са само такива за собствено потребление.
Кандидатите следва да имат предвид че дейностите, свързани с въвеждане на ВИ, не представляват първоначална инвестиция и в тази връзка не са допустими за финансиране по режим регионална инвестиционна помощ. Същите не са допустими за финансиране и по режим „инвестиционни помощи за мерки за повишаване на енергийната ефективност“.
1.В случай че кандидат по процедурата се явява задължено лице по смисъла на чл.14, ал. 4 от Закона за енергийна ефективност (ЗЕЕ), същият не може да използва частта от енергийните спестявания, постигната със средства по ОПИК, за доказване изпълнението на определените му по чл. 18 от ЗЕЕ цели за енергийни спестявания. Следва да се има предвид, че посочените кандидати са недопустими за подкрепа с регионална инвестиционна помощ.
ВАЖНО: По Елемент А „Инвестиции“ кандидатите сами избират един измежду приложимите режими на държавна/минимална помощ.
Дейностите по настоящия Елемент могат да бъда изпълнявани по преценка на кандидата:
– при условията и праговете за регионална инвестиционна помощ или
– при условията и праговете за инвестиционни помощи за мерки за повишаване на енергийната ефективност или
– при условията и праговете за минимална помощ.
В случай че по Елемент А избраният от кандидата режим държавна помощ е регионална инвестиционна помощ, допустими са само проектни предложения, които имат за свой основен предмет осъществяването на първоначални инвестиции в материални и нематериални активи, свързани с:
− разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект
Разширяване на капацитета на съществуващ стопански обект е налице, когато в следствие на инвестицията съществуващият стопански обект ще може да произвежда повече от поне един от вече произвежданите продукти (макар и значително усъвършенстван), при условие, че базисният производствен процес не се променя из основи
или
− основна промяна в целия производствен процес на съществуващ стопански обект.
Промяна в целия производствен процес означава прилагането на основна за разлика от рутинна производствена промяна. Модернизирането на част от производствения процес не попада в посочения вид първоначална инвестиция, за да е налице фундаментална промяна следва да се модернизира цялостния производствен процес.
За да бъде определена първоначалната инвестиция като основна промяна е необходимо допустимите разходи да надхвърлят минимален праг уреден в чл. 14, пар. 7 от Регламента, който по-подробно е пояснен в т. 9.
Недопустими са дейности, изпълнявани единствено за намаляване на текущите разходи на дадено предприятие, които не са свързани с горните инвестиции.
Инвестицията следва да се поддържа в региона получател най-малко три години след изпълнението на инвестицията. Посоченото изискване ще бъде проверявано както чрез извършване на проверки на място, включително и относно обстоятелството дали съответният актив е доставен, инсталиран, тестван и пуснат в експлоатация, отговаря на техническите спецификации, използва се на определеното място за целите на проекта, съгласно административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез проследяване на изпълнението на индикаторите по т. 7.2.
2.При Елемент А, в случай че избраният от кандидата режим държавна помощ е „инвестиционни помощи за мерки за повишаване на енергийната ефективност“, не са допустими за финансиране дейности, които са с цел гарантиране, че потенциалните бенефициенти спазват стандартите на ЕС[1], които вече са приети, дори ако все още не са влезли в сила.
[1]Съгласно Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията „стандарт на Съюза“ означава:
а) задължителен стандарт на Съюза, определящ равнището на опазване на околната среда, което трябва да бъде постигнато от отделните предприятия; или
б) задължението съгласно Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета да се използват най-добрите налични техники (НДНТ) и да се гарантира, че нивата на емисиите на замърсителите не са по-високи отколкото биха били, когато се прилагат НДНТ. В случаите, в които равнищата на емисиите, свързани с използване на НДНТ, са определени в актове за изпълнение, които са приети в съответствие с Директива 2010/75/ЕС, тези равнища ще бъдат приложими за целите на Регламент № 651/2014; когато тези равнища са изразени като обхват, ще се прилага лимитът, постигнат за първи път с НДНТ;
Елемент Б „Услуги“
- Дейности, свързани с и необходими за изпълнението на проекта:
– Придобиване на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързан с и необходим за изпълнението на проекта;
– Консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията, вкл. съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Energy Management Systems)/EN ISO 50001;
ВАЖНО: Сертификатът следва да бъде издаден от орган по сертификация, акредитиран съгласно ISO/IEC/17021 и респективно EN 45011 (или последващи версии) от:
1.българския национален орган по акредитация – Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация‖, от национален орган по акредитация на друга държава-членка на ЕС, от национален орган по акредитация – страна по Споразумението за Европейско икономическо пространство и Конфедерация Швейцария или от национален орган по акредитация на държава, кандидат за пълноправно членство в ЕС, които са страна по Споразумението за взаимно признаване на Европейската организация по акредитация – EA MLA в област сертификация на системи за управление;
и/или
2. орган по акредитация на друга държава – член на IAF MLA (International Accreditation Forum, Multilateral recognition Agreement).
-Извършване на енергиен одит по образец („обследване за енергийна ефективност”) от лице, вписано в публичния регистри по чл. 60, ал. 1 от Закона за енергийната ефективност;
– Закупуване на материали, които са пряко свързани с изпълнението на дейностите, включени в Елемент А[1];
– Публичност и визуализация;
Пълният набор от мерки за информиране и публичност, които бенефициентите могат да прилагат при изпълнение на проекти, финансирани от ЕСИФ, се съдържа в „Единния наръчник на бенефициента за прилагане на правилата за информация и комуникация” 2014-2020, който може да бъде намерен на интернет страницата на Управляващия орган – http://www.opcompetitiveness.bg/module3.php?menu_id=359.
– Одит на проекта (извършен от регистриран одитор) – приложимо за проекти със стойност на безвъзмездната финансова помощ над 750 000 евро (1 466 872,5 лв.) в съответствие с чл. 207 от Делегиран регламент на Комисията (ЕО) № 1268/2012 относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС,Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза.
В случаите, когато е приложимо, Доклад за външен одит на счетоводната документация по проекта (съгласно Приложение Ц към Условията за изпълнение), извършен от регистриран одитор, следва да бъде приложен към искането за окончателно плащане по проекта. Одиторът проверява дали декларираните от бенефициента разходи са действително извършени и платени, точни и допустими в съответствие с административния договор за безвъзмездна финансова помощ.
Дейностите по настоящия Елемент Б следва да се изпълняват при условията и праговете за минимална помощ.
ВАЖНО: При описание на дейностите във Формуляра за кандидатстване, сформирането на екип по проекта, провеждането на процедура за избор на изпълнител, изборът на изпълнител, доставката на закупеното по проекта оборудване и т.н. не следва да са обособени като отделни дейности, а да са част от описанието/методологията за изпълнение на посочените по-горе дейности.
[1] спомагателни материали, необходими са за окомплектоването на придобитите по Елемент А инвестиции като работеща система, монтаж и/или въвеждане в експлоатация
ДОПУСТИМИ РАЗХОДИ ПО ПРОЕКТИТЕ
Елемент А „Инвестиции“
1) Разходи за придобиване на машини, съоръжения и оборудване (в това число специализирани транспортни средства), представляващи дълготрайни материални активи, необходими за изпълнението на мерките, включени в обследването за енергийна ефективност;
ВАЖНО: Разходите за специализирани транспортни средства са допустими само в случай, че са за придобиване на транспортни средства, предназначени за превоз на товари, с технически допустима максимална маса над 3,5 t (категория N2 или N3 съгласно Закона за движение по пътищата).
2) Разходи за придобиване на дълготрайни нематериални активи (вкл. разходи за разработване на софтуер), необходими за изпълнението на мерките, включени в обследването за енергийна ефективност.
3) Разходи за: (i) СМР на производствени сгради и/или (ii) СМР във връзка с изпълнение на мерки за енергийна ефективност, пряко свързани с и необходими за въвеждане в експлоатация на активите, включени в обследването за енергийна ефективност, в случай че такава мярка е включена в обследването за енергийна ефективност.
Посочените видове разходи от 1) до 3) са допустими и по трите категории помощи, описани в т.16 „Приложим режим на минимални/държавни помощи“.
ВАЖНО: За да са допустими разходите за СМР те следва да представляват ДМА и да водят до подобряване на функционалните характеристики и до повишаване стойността на производствената сграда, производствено помещение или актив, към който се отнасят.
В случай че дейностите по Елемент А включват :
− Извършване на
(i) СМР на производствените сгради и/или
(ii) СМР във връзка с изпълнение на мерки за енергийна ефективност, пряко свързани с и необходими за въвеждане в експлоатация на активите, препоръчани в енергийния одит и/или
− Придобиване на системи за отопление и охлаждане и/или производство на електрическа енергия от възобновяеми източници за собствено потребление, то разходите за изпълнението им не трябва да представляват повече от 50% от разходите по проекта.
ВАЖНО: При избран режим „инвестиционни помощи за мерки за повишаване на енергийната ефективност“ допустимите разходи включват допълнителните инвестиционни разходи, необходими за постигане на по-високо равнище на енергийна ефективност. Те се определят, както следва:
а) когато разходите за инвестиции в енергийна ефективност могат да бъдат разграничени в общите инвестиционни разходи като отделна инвестиция, тези разходи, свързани с енергийната ефективност, представляват допустимите разходи;
Елемент Б „Услуги“
1) Разходи за извършване на енергиен одит по образец („обследване за енергийна ефективност”) – до 20 000 лв;
ВАЖНО: Разходите за енергиен одит трябва да бъдат извършени преди датата на подаване на проекта и след датата на обявяване на настоящата процедура, като плащането по тях трябва да бъде направено не по-късно от крайния срок, определен за представяне на финалния отчет за изпълнение на дейностите по проекта.
2) Разходи за консултантски услуги за въвеждане и сертифициране на системи за енергиен мениджмънт в предприятията, вкл. съгласно изискванията на стандарт БДС EN ISO 50001 (Система за управление на енергията)/EN ISO 50001;
3) Разходи за придобиване на инвестиционен проект по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), свързан с и необходим за изпълнението на проекта;
4) Разходи за материали, необходими за изпълнението на мерките по Елемент А;
Допустими са само разходи за материали, които не представляват ДМА или не водят до повишаване стойността на актива, към който се отнасят.
5) Разходи за одит на проекта – до 5 000 лв. (приложимо за проекти със стойност на безвъзмездната финансова помощ над 750 000 евро (1 466 872,5 лв.) в съответствие с чл. 207 от Делегиран регламент на Комисията (ЕО) № 1268/2012 относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза);
6) Разходи за публичност и визуализация – до 3 000 лв.
ОСОБЕНОСТИ ПРИ КАНДИДАТСТВАНЕТО, ИЗПЪЛНЕНИЕТО И РАЗПЛАЩАНЕТО НА ПРОЕКТИТЕ
1.Кандидатстването се извършва изцяло по електронен път.
Кандидатстването се извършва изцяло по електронен път чрез попълване на уеб-базиран формуляр за кандидатстване и подаване на формуляра и придружителните документи чрез Информационната система за управление и наблюдение на Структурните инструменти на ЕС в България („ИСУН 2020“), като всички документи се подписват с квалифициран електронен подпис (КЕП).
2. При кандидатстването се изисква бизнес-план.
Тъй като част от оценката се прави по критерии, свързани с прогнозните финансово-икономически резултати от изпълнението на проекта (критериите по т. ІІІ „Конкурентоспособност на предприятието в резултат на изпълнението на проекта“), при кандидатстването се изисква представянето и на бизнес-план с подробни финансови прогнози за очакваните приходи, разходи и печалби на кандидата.
3.Особености при изпълнението
а) Сключване на договори с доставчици/изпълнители по проекта
Изборът на изпълнител за предвидените по проекта доставки и услуги от страна на бенефициентите ще се извършва след одобрението на проекта и сключването на договори с МИ, по реда на ПМС № 118/20.05.2014 г. (чрез публична тръжна процедура, подобна на тази по ЗОП).
Договарящият орган ще осъществява ПРЕДВАРИТЕЛЕН КОНТРОЛ за спазване на правилата за избор на изпълнители от страна на бенефициента, ако бенефициентът изрично е изявил желание за това.
В случай, че бенефициентът не е изразил такова желание, Договарящият орган ще извършва само ПОСЛЕДВАЩ КОНТРОЛ за спазване на правилата при подаване на междинен/финален отчет за изпълнението на проекта (като в случай на констатирани несъответствия, разходите за съответните дейности няма да бъдат признати).
б) Изплащане на безвъзмездната помощ
По процедурата се предвижда възможност за извършване на авансови и/или междинни плащания на безвъзмездна помощ, по избор на бенефициента. Системата на плащанията по договора е следната:
- Авансово плащане (по искане на бенефициента) в размер до 40% от договорената безвъзмездна помощ. Условие за извършването му е представянето на банкова гаранция от бенефициента, покриваща пълния размер на искания аванс.
- Междинни плащания (по искане на бенефициента) се извършват при реално извършени и платени разходи и след одобрение на междинен технически и финансов доклад. За да получи исканата сума, бенефициентът трябва да представи документи, които удостоверяват изразходването на средствата.
- Балансово (окончателно) плащане в размер до пълната стойност на безвъзмездната помощ.
Общият размер на авансовото и/или междинните плащания не може да надхвърли 95% от стойността на безвъзмездната помощ
- Изисквания относно поддържане на финансираните инвестиции
Инвестициите по финансираните проекти следва да се поддържат в региона получател най-малко три години след изпълнението на инвестицията. Посоченото изискване ще бъде проверявано както чрез извършване на проверки на място, включително и относно обстоятелството дали съответният актив е доставен, инсталиран, тестван и пуснат в експлоатация, отговаря на техническите спецификации, използва се на определеното място за целите на проекта, съгласно договора за безвъзмездна финансова помощ, така и чрез проследяване на изпълнението на индикаторите за резултат.
Приоритетна ос 2 “Предприемачество и капацитет за растеж”
Индикативна дата за обявяване на процедурата: I.2015г.
Приоритетна ос 1 “Технологично развитие и иновации”
Придобиване на ДМА и ДНА, консултантски услуги в подкрепа на иновациите.
Индикативна дата за обявяване на процедурата: XII.2015г.
II. Оперативна програма “РЕГИОНИ В РАСТЕЖ”
Приоритетна ос 1 “Устойчиво и интегрирано градско развитие”
Индикативна дата за обявяване на процедурата: V.2015г.
Приоритетна ос 2 “Регионална образователна инфраструктура”
Индикативна дата за обявяване на процедурата: III.2015г.
Компонент 1: Професионални училища – МОН, МЗХ, общини
Компонент 2: Специални училища и обслужващи звена – МОН, общини
Компонент 3: Спортни училища – ММС, общини
Компонент 4: Училища по изкуствата и училища по културата – МК
Индикативна годишна работна програма за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
III. НАЦИОНАЛНА ПРОГРАМА ЗА ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ НА МНОГОФАМИЛНИ ЖИЛИЩНИ СГРАДИ /НПЕЕМЖС/
Програмата е насочена към обновяване на многофамилни жилищни сгради, като с нея се цели чрез изпълнение на мерки за енергийна ефективност да се осигурят по-добри условия на живот за гражданите в многофамилни жилищни сгради, топлинен комфорт и по-високо качество на жизнената среда.
Участници и техните функции в процеса по обновяване на многофамилни жилищни сгради
Организационната и институционалната структура по изпълнение на програмата включва следните участници:
Министерство на финансите (МФ).
МФ е отговорно за:
- методическо ръководство по отношение на бюджетните аспекти на програмата;
- съответните действия по издаване на държавната гаранция по чл. 100 от ЗДБРБ за 2015г.;
Българската банка за развитие (ББР)
ББР участва в договарянето на споразумението/ята за предоставяне на заеми на ББР за осигуряване на финансов ресурс за изпълнение на програмата, за които ще се издава държавна гаранция, съгласно чл. 100 от ЗДБРБ за 2015 г. ББР сключва договори за целево финансиране с кмета на съответната община и с областния управител.
ББР ще поддържа публичен регистър на подадените искания за сключване на договори за целево финансиране, както и на сключените договори за целево финансиране.
Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) – координатор на програмата
МРРБ координира процеса, издава необходимите методически указания и подготвя необходимите образци за кандидатстване пред общината. Министерството чрез дирекция „Жилищна политика” оказва подкрепа на общините при реализиране на програмата.
Общината отговаря за цялостното техническо и финансово администриране на програмата на своята територия.
Общината:
- приема заявления от сдруженията на собствениците и сключва договор със съответните сдружения по предоставянето на финансирането и помощта;
- договоря и разплаща всички дейности по обновяването;
- сключва договори за целево финансиране с ББР и с областния управител за съответното финансиране.
В допълнение общините:
- водят публичен регистър на сдруженията на собствениците: кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице проверява (съгласно чл. 46, ал. 2 от ЗУЕС) дали са спазени изискванията на ЗУЕС при вписване на сдружението, и издават удостоверение за регистрация (съгласно чл. 46а от ЗУЕС) на сдружението;
- издават разрешения за строеж (при необходимост);
- в случаите на собственост на жилища в сгради, където СС инициират кандидатстване, общините участват в общото събрание на СС и в неговите решения чрез упълномощен представител;
- провеждат информационни/разяснителни кампании – провеждане на срещи с домоуправители, разпространение на информационни материали на подходящи публични места и в жилищните квартали и т.н.;
- упражняват на инвеститорски контрол.
Кметовете на общини предприемат необходимите действия за осигуряване реализацията на програмата на своята територия.
Кметовете на общини следва да поддържат досие за всяка финансирана и обновена сграда. Досието с оригиналните документи за всяка сграда се предава на областния управител с приемо-предвателен протокол след въвеждането на сградата в експлоатация и подписване на протокола съгласно чл.12 от договора за целево финансиране.
Кметовете на общини провеждат процедурите за възлагане на дейностите съгласно Закона за обществените поръчки и приложимите нормативни актове.
Общината следва да поддържа регистър, в който да регистрира подадените заявления от СС, както и да поддържа база данни за изпълнението на програмата.
Областни управители.
Областният управител
- в качеството си на представител на държавата подписва договор за целево финансиране с общината и ББР след проверка за наличие на предпоставките за одобряване на сградата, а именно:
- наличие на цяла сграда;
- наличие на 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение в сградата;
- наличие на сдружение на собствениците, регистрирано в общината и в регистър БУЛСТАТ;
- наличие на договор между сдружението на собствениците и общината.
- наблюдава процеса по обновяването на жилищните сгради на своята територия в изпълнение на договора за целево финансиране, включително участва в приемателните комисии за обектите, и подписва всички протоколи по време на строителството.
Сдруженията на собствениците се създават по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗУЕС. За целите на програмата не са допустими сдружения, създадени с цел и осъществяващи друга дейност, в т.ч. и по чл. 25, ал. 2 от ЗУЕС, включително стопански дейности, като отдаване под наем на общи части. Сдруженията на собствениците:
- подават ЗИФП в общината;
- осъществяват контрол върху изпълнението на обновяването за енергийна ефективност в съответната жилищна сграда чрез упълномощено техническо лице или представляващия сдружението;
- сключват договор със съответната община.
Външни изпълнители – избират се от общините при условията и по реда на ЗОП.
Избраните изпълнители трябва да покрият следните дейности:
- изготвяне на обследвания за установяване на техническите характеристики, свързани с изискванията по чл. 169 ал. 1, т. (1 – 5) и ал. 2 от ЗУТ;
- изготвяне на обследване за енергийна ефективност и предписване на необходимите ЕСМ в съответствие с нормативните изисквания за енергийна ефективност по реда на ЗЕЕ и наредбите за неговото прилагане;
- изготвяне на технически/работни проекти и осъществяване на авторски надзор;
- изпълнение на СМР;
- извършване на оценка за съответствие на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор, ако се изискват;
- упражняване на инвеститорски контрол.
Целеви групи
Безвъзмездна финансова помощ могат да получават сдружения на собствениците, регистрирани по ЗУЕС, в допустимите за финансиране сгради.
Критерии за допустимост на сградите
Допустими са всички многофамилни жилищни сгради, строени по индустриален способ: ЕПЖС (едропанелно жилищно строителство); ППП (пакетно повдигани плочи); ЕПК (едроплощен кофраж); пълзящ кофраж и разновидностите им, с минимум 36 самостоятелни обекта с жилищно предназначение.
При наличие на самостоятелни обекти в сградата, които се използват за извършване на стопанска дейност, както и в случаите на отдаване под наем или извършване на дейност от търговци и/или лица със свободни професии, собствениците на тези обекти ще се третират като получатели на минимална помощ (de minimis), съгласно Закона за държавните помощи.
Програмата се реализира съгласно схема за минимална помощ в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013г. относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на ЕС към помощта de minimis* (OB L 352 от 24.12.2013г.). Условията на схемата се съдържат в допълнителни указания, неразделна част от Методически указания, като при противоречие между указанията и условията на схемата за минимална помощ се прилагат специалните условия на схемата. Съответната община е администратор на минимална помощ за БФП, предоставена на нейна територия, съобразно Закона за държавните помощи.
При наличие на собственици на самостоятелни обекти в сградата, в които се упражнява стопанска дейност, но които са извън обхвата на схемата за минимална помощ, собствениците ще заплащат на общината съответната част от разходите за обновяването на припадащите им се общи части и разходите за дейностите в съответния самостоятелен обект.
* „Минимална помощ” е помощта, която не нарушава и не застрашава конкуренцията или има незначително въздействие върху нея поради своя минимален размер, както е дефинирано в действащия Регламент на ЕО относно прилагането на членове 107 и 108 от Договора за функциониране на Европейския съюз по отношение на минималната помощ (Регламент (ЕО) №1998/2006 на Комисията от 15.12.2006г. относно прилагането на членове 87 и 88 от Договора към минималната помощ (OJ, L 379 от 28.12.2006г., променен OJ, L 201 от 04.08.2011г.)) и Регламент (ЕО) №1860/2004 на Комисията относно прилагането на чл. 87 и 88 от Договора за създаване на Европейската общност относно минималната помощ в областта на земеделието и рибарството. Считано от 1.1.2014г. Регламент (ЕС) №1998/2006 на Комисията от 15.12.2006г. се заменя от Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013г., съответно Регламент (ЕО) №1860/2004 на Комисията се заменя с Регламент (ЕС) №1535/2007 и Регламент (ЕС) №1408/2013г. Считано от 1.1.2014г. Регламент (ЕС) №1998/2006 на Комисията от 15.12.2006г. се заменя от Регламент (ЕС) №1407/2013 на Комисията от 18 декември 2013г., съответно Регламент (ЕО) №1860/2004 на Комисията се заменя с Регламент (ЕС) №1535/2007 и Регламент (ЕС) №1408/2013г.
Съответствието с изискванията за енергийна ефективност за целите на Националната програма за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради /НПЕЕМЖС/, за които първото им въвеждане в експлоатация е до 01.02.2010г., включително се приема за изпълнено, когато интегрираният показател – специфичен годишен разход на първична енергия в kWh/m2 годишно, съответства най-малко на клас на енергопотребление „С”.
IV. ФОНД ЕНЕРГИЙНА ЕФЕКТИВНОСТ И ВЪЗОБНОВЯЕМИ ИЗТОЧНИЦИ /ФЕЕВИ/
Фонд “Енергийна ефективност и възобновяеми източници” (ФЕЕВИ) е създаден чрез Закона за енергийна ефективност (приет от Българския парламент през месец февруари 2004 г.), като юридическо лице независимо от държавните институции. Фондът осъществява своята дейност съгласно разпоредбите на Закона за енергийната ефективност, Закона за енергията от възобновяеми източници и споразуменията с Донорите и не е част от консолидирания държавен бюджет. ФЕЕВИ е първоначално капитализиран изцяло с грантови средства. Основни донори са Глобалният екологичен фонд на ООН, чрез Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка) – с 10 млн. щатски долара, Правителството на Австрия – с 1,5 млн. евро, Правителството на България – с 3 млн. лева и частни български спонсори.
ФЕЕВИ изпълнява функциите на финансираща институция за предоставяне на кредити и гаранции по кредити, както и на център за консултации. ФЕЕВИ оказва съдействие на българските фирми, общини и частни лица в изготвянето на инвестиционни проекти за енергийна ефективност. Фондът предоставя финансиране, съфинансиране или гарантиране пред други финансови институции.
Основен принцип в управлението на ФЕЕВИ е публично-частното партньорство. Фондът следва ред и правила, разработени с техническата помощ, предоставена от Световната банка и одобрени от Българското правителство.
Портфейлни гаранции
1) Портфейлни гаранции за компании за енергийни услуги (ESCO) – за привличане на повече ESCO фирми в този бизнес и за осигуряване на по-добри условия за работа на ESCO фирмите чрез гарантиране на риска от страна на техните партньори – бенефициенти по проектите.
2) Портфейлни гаранции за саниране на многофамилни жилищни сгради – за начален тласък на пазара на ЕЕ инвестиции в жилищния сектор, чрез осигуряване на пазарни продукти, преодоляващи липсата на национално законодателство в тази област.
Обичайната практика на ESCO фирмите е да се явят на търг за един проект, а след това да се обърнат към банка за осигуряване на финансирането му, или да имат готова линия за финансиране, която да обезпечават с проекти. Недостатъкът на този подход е, че типичните ESCO фирми разчитат до голяма степен на дългови инструменти за финансиране на своите договори за изпълнение. Това изисква паричните им потоци от бизнеса да бъдат много прецизно бюджетирани и разчетени по време. Забавени плащания или необслужвани кредити от страна на клиентите могат сериозно да нарушат обслужването на дълговете на самата ESCO фирма. С нашите ESCO портфейлни гаранции ние поемаме част от риска на ESCO фирмата и гарантираме, че ще покрием подобни смущения във вземанията на ESCO.
Статистически, процентът на неизпълнение от страна на клиентите на ESCO фирмите е незначителен, така че 5% покритие по гаранцията е повече от достатъчно. По-вероятни са закъснения в плащанията и в тези случаи ФЕЕВИ ще поема сътресенията, играейки ролята на финансов буфер.
От друга страна, такъв един продукт осигурява отличен ливъридж на собствените средства на ФЕЕВИ. Например, една гаранция от 500 000 лева би подсигурила инвестиционен портфейл на стойност 10 милиона лева.
НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЧЕСКА РЕФЕРЕНТНА РАМКА – ПРОГРАМЕН ПЕРИОД 2007-2013
I. Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика
Програмата за енергийна ефективност и зелена икономика (Програмата) е съвместна инициатива на Министерството на икономиката и енергетиката и Европейската банка за възстановяване и развитие, насочена към насърчаване на устойчивите енергийни решения за МСП (Кандидати или Бенефициенти).
Тази програма е иновативна, защото обединява в един процес схема за безвъзмездна финансова помощ, финансирана със средства от Структурните фондове на ЕС и заемно финансиране от търговските банки на принципа „на едно гише”.
Компонента за безвъзмездна финансова помощ по програмата се предоставя от МИЕ в качеството му на Управляващ орган на Оперативна програма „Развитие на конкурентоспособността на българската икономика 2007-2013 (ОП „Конкурентоспособност”).
Заемният компонент се управлява от ЕБВР и се предоставя в рамките на Финансовия инструмент „Енергийна ефективност за конкурентоспособна икономика” (Финансовия инструмент). По Финансовия инструмент се предоставят кредитни линии на местни търговски банки (участващи банки), по които се отпускат заеми на МСП.
Безвъзмездна финансова помощ
Безвъзмездната финансова помощ по настоящата програма се предоставя от Управляващия орган (УО) и се финансира със средства от ОП „Конкурентоспособност”. Управляващият орган отговаря за окончателното одобрение на проектните предложения, и сключва договорите за безвъзмездна финансова помощ със одобрените кандидати.
На проверка и одобрение от УО подлежат само проектни предложения, подадени от кандидати, които са преминали проверката за съответствие с техническите изисквания за допустимост и за съответствие с изискванията за избор на изпълнител (извършена от Асистента по проекта) и проверката за финансова допустимост (извършена от някоя от участващите банки).
Максималният размер на безвъзмездната финансова помощ за отделен проект е 2 млн. лв. Размерът на безвъзмездната финансова помощ зависи от вида на проекта, като максималният интензитет на помощта е 50% от допустимите разходи.
Участващи банки и заемно финансиране
Компонентът „заемно финансиране” се предоставя от ЕБВР чрез девет търговски банки (участващи банки) в рамките на финансовия инструмент „Енергийна ефективност за конкурентоспособна икономика”. За началния етап ЕБВР избра следните местни търговски банки:
- Алианц Банк България: http://bank.allianz.bg
- Банка ДСК : https://dskbank.bg
- Банка Пиреос България: http://www.piraeusbank.bg/
- МКБ Юнионбанк : http://www.unionbank.bg
- Обединена българска банка (ОББ): http://www.ubb.bg/
- ПроКредит Банк: http://www.procreditbank.bg
- Райфайзенбанк: http://www.rbb.bg
- УниКредит Булбанк: http://www.unicreditbulbank.bg
- Юробанк България АД (Пощенска банка): http://www.postbank.bg/
Участието на тези банки в програмата започва на по-ранен етап от цикъла на проекта, тъй като част от отговорностите им включват извършването на проверка за финансова допустимост на кандидатите. Тази проверка за финансова допустимост се извършва след като Асистентът по проекта е извършил проверка за съответствие с техническите изискваният за допустимост и е издал писмено становище потвърждаващо съответствието, което е и условие за одобряване на проектното предложение от УО.
За да бъдат допустими, МСП следва да осигурят най-малко 80% от общите разходи по проекта предварително. Това може да стане чрез заем от участваща банка, със собствени средства, или с комбинация от двете. Проверката за финансова допустимост от участваща банка гарантира, че одобрените кандидати могат да осигурят необходимите финансови ресурси за изпълнението на проекта в кратък срок след окончателното одобряване на проектното предложение. Тъй като безвъзмездната финансова помощ ще се изплаща след успешното изпълнение на проектите (проверено от Асистента по верификацията), бенефициентите ще трябва да финансират предварителносредствата за нея.
II. Национален Доверителен Еко Фонд (НДEФ)
Националният Доверителен Еко Фонд (НДEФ) е създаден по силата на суапово споразумение “Дълг срещу околна среда” между Правителството на Конфедерация Швейцария и Правителството на Република България.
Съгласно чл. 66, ал.1 на Закона за опазване на околната реда, целта на Фонда е управление на средства, предоставени по силата на, суапови сделки за замяна на “Дълг срещу околна среда” и “Дълг срещу природа”, от международна търговия с предписани емисионни единици (ПЕЕ) за парникови газове, от продажба на квоти за емисии на парникови газове за авиационни дейности, както и на средства, предоставени на база на други видове споразумения с международни, чуждестранни или български източници на финансиране, предназначени за опазване на околната среда в Република България.
Фондът допринася за изпълнение на политиката на Българското правителство и поетите от страната международни ангажименти в областта на опазване на околната среда.
Към настоящия момент НДЕФ е финансирал 100 проекта на обща стойност около 24 милиона лева.
Националният Доверителен Еко Фонд е независима институция, която се ползва с подкрепата на българското правителство.
ПРИОРИТЕТНИ ОБЛАСТИ ЗА ФИНАНСИРАНЕ НА ПРОЕКТИ
Ликвидиране на замърсявания, настъпили в миналото
- третиране на опасни отпадъци и вещества
- намаляване замърсяването на питейна вода или храни, замърсени с тежки метали, токсични органични съединения или други вредни химикали.
Намаляване замърсяването на въздуха
- намаляване на здравния риск от високи концентрации на прах, серни и азотни окиси, олово и други токсико-химични фактори в населени места;
- намаляване на парниковите газове: въглероден двуокис, метан, хлорфлуоровъглероди.
Опазване чистотата на водите
- общински и промишлени пречиствателни станции за отпадни води във водосборния район на река Дунав;
- общински и промишлени пречиствателни станции за отпадни води във водосборния район на Черно море.
Опазване на биологичното разнообразие
- развитие на инфраструктурата в защитени територии с цел опазване на защитени животински и растителни видове и техните местообитания;
- мониторинг и инвентаризация на биологичното разнообразие и устойчиво използване на компоненти за създаване на социални алтернативи.